10 породи кучета, често етикетирани като агресивни
Снимка: iStock
Д ържим да започнем с важното уточнение, че куче от всякаква порода може да има агресивно поведение, за това е важно да отделите време и да проучите породата (в случай, че сте се спрели на конкретна, а не сте решили да осиновите домашен любимец). Всички кутрета са сладки, пухкави и милички като малки – това не бива да стои на първо място за вас при избора на нов четириног приятел!
Факт е, че представителите на някои породи са по-склонни да бъдат агресивни, териториално и защитно ориентирани. Това може би не ги прави най-добрият избор за плахи собственици без опит или за семейства с бебета и малки деца. Въпреки това
кучетата, които често са сочени са по-агресивни и нападатели, могат да бъдат прекрасни домашни любимци. Стига да попаднат в семейство, което е подготвено да отговори на специфичните им изисквания.
Dogsandcats.bg
А те не са никак сложни – необходим им е решителен лидер, който да е готов да инвестира време и усилия в интензивно обучение. Задължително е установяването на ясни правила и граници. И, разбира се, много обич и внимание!
Защо някои породи се етикетират като агресивни?
Когато стане дума за „агресивни кучета“, повечето хора автоматично си представят определени породи – Питбул, Ротвайлер или Доберман. Действителността обаче е далеч по-сложна и съвсем не така категорична. Както отбелязахме по-горе, всеки домашен любимец може да прояви агресия в даден момент, независимо от породата си, ако бъде поставен в неблагоприятна среда, възпитанието му е неглижирано или се почувства заплашен. Въпреки това, има някои породи, които по-често се определят като „опасни“, обикновено заради своята сила, мощни челюсти, история на използване за охрана и боеве, както и заради медийното внимание, което се отделя на инцидентите, свързани с тях. Важно е обаче да не бъдем предубедени и да разглеждаме тези стереотипи критично: една порода не е „лоша“ или „добра“ по природа, а поведението на дадено четириного е тясно свързано с възпитанието, социализацията и отношението на стопанина.
Снимка: iStockКогато говорим за агресия, трябва да правим разлика между действителната агресия и естествените защитни и териториални инстинкти на кучетата. Например, четириноги, развъждани за охрана на имущество или добитък, естествено са по-предпазливи към непознати. Но това не ги прави „зли“, просто техният темперамент е насочен в посока защита, а не към безпричинна агресия. Ловните породи, от друга страна, притежават по-висок праг на възбудимост и енергичност, което изисква отговорни стопани, готови да осигурят на животното достатъчно физическа активност и ясни правила. Именно поради липсата на разбиране и неправилната грижа някои кучета се превръщат в проблемни.
Причината определени породи да се етикетират като агресивни е свързана и с историята им. В миналото много четириноги са развъждани за конкретни задачи, свързани със сила, бдителност и издръжливост – качества, които в наши дни понякога се възприемат като заплаха. Питбул териерите, например, първоначално са използвани за борба с бикове и кучешки боеве, Ротвайлерите – като пазачи на стада и имоти, а Доберманите са обучавани като полицейски и военни помощници. Тази историческа роля неминуемо е оставила отпечатък върху възприятията им, макар че днешните представители на същите породи често са изключително любвеобилни и верни семейни другари.
И накрая, не бива да забравяме и ролята на медиите. Всяко ухапване или инцидент с определена порода получава широко отразяване и затвърждава общественото мнение, че „тези кучета са опасни“. В действителност статистиката показва, че много от инцидентите са свързани с лошо обучение, липса на социализация или дори – умишлено насърчаване на агресията от страна на безотговорни стопани. Породата сама по себе си рядко е единственият фактор.
Снимка: iStockПородите, които ще разгледаме по-долу, често са етикетирани като агресивни, но ние ви молим да подходим с разбиране и обективност. Да, факт е, че някои кучета са по-силни, по-енергични и изискват по-голям контрол. Но в правилните ръце тези четириноги могат да бъдат нежни, предани и изключително стабилни домашни любимци.
10-те породи, най-често етикетирани като агресивни
Нашият съвет: Преди да си вземете представител на някоя от тях у дома, помислете и обсъдете добре с всички членове на домакинството си дали сте в състояние да му осигурите необходимите дисциплина и дресура.
Акита е японска порода с древна история, свързана с лов и охрана, което обяснява защо често бива етикетирана като агресивна. Първоначално развъждани за лов на големи животни като мечки, тези кучета са смели, силни и решителни – качества, които в домашна среда понякога могат да се интерпретират погрешно. Акита са известни като предани и лоялни домашни любимци, които имат склонността да са силно защитни към семейството си. В родината си те често се използват като полицейски кучета или пазачи. Акита не са от кучетата, които веднага ще се сприятелят с всеки – напротив, естествената им резервираност понякога се възприема като студенина или агресия. Често проблемното им поведение произлиза от липса на ранна социализация и неправилно обучение. Освен това размерът и силата им ги правят по-трудни за контролиране от неопитни стопани. Именно комбинацията от мощ, независим характер и силен защитен инстинкт води до заклеймяването им като „опасни“. В действителност обаче Акита могатда бъдат невероятно лоялни, спокойни и достойни другари, стига да попаднат на отговорен и опитен стопанин.
Снимка: iStockАмериканският стафордширски териер (или „Амстаф“) е порода, която често е несправедливо поставяна в списъците с агресивни. Причината за това се крие предимно в близката им връзка с питбулите, както и в историята им, свръзана с кучешки боеве. Въпреки че тези териери се отличават с по-уравновесен и семеен темперамент, общественото мнение спрямо тях се променя трудно. Мощното им телосложение, силните челюсти и упоритият им характер карат мнозина да ги смятат за опасни, а инцидентите с лошо обучени или нарочно насърчавани към агресия кучета допълнително затвърждават този имидж.
Снимка: iStockВ действителност, Американският стафордширски териер е интелигентно, социално и енергично куче, което обожава да бъде част от семейния живот. То е изключително привързано към стопаните си, включително към деца, но се нуждае от твърд, спокоен и последователен стопанин. При липса на достатъчно физическа активност или ако попадне в ръцете на безотговорни собственици, този териер може да развие проблемно поведение и именно това се превръща в основата на „опасната“ му репутация. Истината е, че Амстафът е едно от най-обичливите и верни кучета, стига да получи правилното възпитание и да бъде отглеждан с отговорност и грижа.
Снимка: iStockЕдва ли има порода, която да е толкова обсъждана и противоречиво възприемана, колкото е Американският питбул териер. За мнозина той е символ на „агресивно куче“ – репутация, която до голяма степен се дължи на миналото му. Дълги години питбулите във Великобритания са развъждани за кучешки боеве – практика, която е залегнала дълбоко в историческата им идентичност. Силата, издръжливостта и решителността им безспорно ги превръщат в страховити противници, но същите тези качества в днешно време могат да бъдат насочени към положителни дейности – спорт, работа с хора или просто активен семеен живот.
Снимка: iStockОсновният проблем идва от факта, че питбулите често попадат в ръцете на безотговорни собственици, които умишлено насърчават агресията им, използвайки ги за охрана или демонстрация на сила. Това, заедно с медийната сензация около всеки инцидент, свързан с тях, затвърждава „агресивния“ им имидж. В действителност Питбулите са изключително интелигентни, предани и социални кучета, които обичат хората и могат да бъдат невероятни семейни любимци. Те са чувствителни и реагират добре на положително подсилване.
Снимка: iStockОще за това кои са 5-те вида питбули и какво трябва да знаем за тях - вижте тук
Кане Корсо са една от най-впечатляващите италиански породи, известни са със своята мощ и внушителен външен вид. Неслучайно често са етикетирани като агресивни – големият им ръст и силно изразен териториален инстинкт ги превръщат в респектиращи кучета, които могат да изглеждат заплашително за хора, които не познават породата. Исторически, Кане Коесо са използвани за охрана на имоти, стада и дори като бойни кучета в древен Рим, а по-късно – като пазачи и за лов на едър дивеч. Всички тези задачи са изисквали куче със силна решителност, смелост и готово да защити стопанина си на всяка цена.
Снимка: iStockДнес тези качества се проявяват под формата на дълбока преданост към семейството и силен защитен инстинкт. Кане Корсо имат нужда от ранна социализация и обучение – в противен случай могат да станат прекалено подозрителни към непознати и да реагират агресивно. Причината Кане Корсо да е сред „етикетираните“ породи е именно комбинацията от сила и териториален характер. Въпреки това, когато са възпитани правилно, Кане се превръщат в уравновесени, спокойни и изключително предани кучета. Те не са агресивни по природа – напротив, в балансирана среда се проявяват като отлични компаньони и защитници, които рядко проявяват безпричинна враждебност.
Кане Корсо са и една от трите породи кучета с най-силна захапка
Снимка: iStockМоже да ви изглежда странно, че тези дребосъци попадат в нашата класация, но трябва да знаете, че Чихуахуа са малки кучета, в които се крие голяма личност и индивидуалност. Малко хора очакват да видят тези мъници в списъка с „агресивни“ кучета, но за това си има причина. Чихуахуа са известни с това, че се привързват силно към един човек и могат да проявяват силна ревност и защитно поведение към него. Към непознати и други животни те често са подозрителни и реагират с ръмжене, лай и често – дори с ухапване. Това поведение обикновено не е резултат от истинска агресия, а по-скоро е свързано с усещането, че трябва да компенсират малкия си размер с голямо самочувствие. Някои специалисти наричат това „синдром на малкото куче“ – когато стопаните позволяват на своето Чихуахуа да се държи по начин, който не биха толерирали при по-голямо куче, само защото изглежда „безобидно“. В резултат на това животното свиква да контролира ситуацията и става по-раздразнително и нападателно.
Снимка: iStockВ действителност Чихуахуа не са по-агресивни от другите породи, просто самоувереността и темпераментът им, комбинирани в неправилно възпитание водят до инциденти. С правилна социализация, граници и обучение, те се превръщат в предани и любвеобилни компаньони, които нямат нужда да „воюват“ със света.
Снимка: iStockВижте още: Малки, но с характер: Защо не бива да подценяваме ухапване от Чихуахуа
Не позволявайте на сладкия външен вид на плюшени мечета на тези кучета да ви заблуди. Представителите на породата обичайно са силно териториални и са готови да действат агресивно в отговор на други кучета или непознати, които се осмеляват да навлязат в личното им пространство. Първоначално отглеждани в Китай като универсални кучета за лов, пастирство и охрана, Чау Чау са склонни да слушат само един конкретен член на семейството си. Силно защитни са към всички у дома, но обикновено не са твърде привързани. Ранната социализация и обучение са задължителни.
Снимка: iStockДоберманът е една от най-елегантните и в същото време – най-неразбрани породи, несправедливо поставяни в категорията на „агресивните кучета“. Историята им започва в края на XIX век в Германия, когато Карл Фридрих Доберман създава породата с цел да има смело и надеждно куче-пазач. Той комбинира качества от различни породи – Ротвайлери, Пинчери, хрътки – за да получи куче, което е интелигентно, бързо, смело и готово винаги да защити стопанина си. Тази целенасочена селекция оставя траен отпечатък – Доберманът е със силно защитен инстинкт, който често се възприема като агресия. Външният му вид – стройно и мускулесто тяло, изправена стойка и будно изражение, също допринасят за „страшния“ му имидж. В действителност, добре социализираният Доберман е любвеобилен, игрив и много привързан към стопанина си. Проблемите възникват, когато кучето не получава достатъчно физическо и умствено натоварване – тогава то може да стане неспокойно и дори разрушително.
Снимка: iStockНемските овчарки са много интелигентни работни четириноги, които познаваме в различни роли – като полицейски помощници, водачи на незрящи хора и спасителни кучета. Тези четириноги се нуждаят от много умствено и физическо натоварване, ясни правила и ранна социализация. Ако тези нужди не са удовлетворени, кучето може да развие поведенчески проблеми – прекомерен лай, страхова агресия или прекалена подозрителност към непознати. В същото време, ако е възпитана правилно, Немската овчарка е едно от най-надеждните и балансирани кучета. Агресията не е характерна за породата, но липсата на ранна социализация и дресура може да доведе до нежелани прояви.
Снимка: iStockРотвайлерът е порода, която често фигурира сред първите в списъците с „опасни кучета“, главно заради внушителния си външен вид, сила и независим характер. В миналото тези четириноги са използвани като пастирски кучета за управление на добитък, а по-късно – като пазачи и помощници на месарите в Германия. Това минало е развило у тях качества като смелост и самоувереност, които понякога могат да се тълкуват като агресивност.
Снимка: iStockВ действителност, Ротвайлерите са силно ориентирани към хората и обичат човешка компания. Но това е порода, която изисква ясни правила и постоянство в обучението. Ако не получи достатъчно социализация и дисциплина, може да има прояви на прекалена мнителност или дори – агресивност към непознати. Проблемът е, че силата на Ротвайлера прави дори и дребните грешки във възпитанието му потенциално опасни. Затова хората често го възприемат като „агресивен“ по природа. Истината е, че Ротвайлерът е много интелигентно и вярно куче, което се привързва дълбоко към семейството си. При правилно обучение, тези четириноги се превръщат в уравновесени и надеждни пазачи, които не атакуват без причина.
Снимка: iStockХъскитата са известни със своята издръжливост, която проявяват по време на състезания с шейни в Аляска. Те често попадат в списъците за „опасни кучета“ поради няколко причини. Първо, силният им ловен инстинкт може да ги накара да преследват дребни животни, поведение, което някои хора погрешно възприемат като агресивно. Второ, техният независим характер и нуждата от огромна физическа активност ги правят трудни за контрол. Когато не получават достатъчно движение и умствено натоварване, те стават разрушителни и непослушни. В комбинация с размера и силата им, това поведение може да изглежда като враждебност. Всъщност, Хъскитата рядко проявяват действителна агресия към хора – те са дружелюбни и социални кучета, но могат да бъдат непредсказуеми, ако се почувстват ограничени или стресирани.
Снимка: iStockВижте още:
10 породи, известни с териториалното си поведение
